Изумрудът е един от скъпоценните камъни на "Голямата четворка", включваща още диамант, рубин и сапфир. Известен е на хората поне от около 4 хиляди години. Името изумруд произхожда от персийското "зумуруд" (на арабски "замород") и от там до нас достига през руското си название "изумруд". Смарагд, другото име с което е известен, произлиза от гръцкото "смарагдос" - зелен камък, което също през ред трансформации произлиза от санскритското название "мараката".

Групата на берила, представител на която се явява и изумруда, включва още аквамарин, хелиодор, морганит, гошенит, биксбит и др. Разликата между скъпоценните камъни в групата е въз основа на цвета, съответно е основана на съдържанието на различните микропримеси. В случая на изумруда това е хром (Cr) и понякога ванадий (V).

• ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗУМРУДА

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Изумрудът е най-скъпият камък от групата на берила.

Египет е първият известен в историята източник на изумруди. В т.н. Папирус на Присе (около 2000 г. пр.н.е.) пише "... защото добрите думи се срещат по-рядко, отколкото изумруда, тъй като робите са онези, които го откриват между скалите". Предполага се, че става въпрос за изумрудените мини  в планините Сикаит и Зубара до бреговете на Червено море. Мините в Египет са единственият познат източник на изумруди за Азия и Европа, чак до откриването на Америка от европейците в края на XV в.

Изумрудът се споменава в свещенната книга на индуизма Риг Веда (II хилядолетие пр.н.е.) и в Махабхарата (IV в. пр.н.е.). Трактатът за скъпоценни камъни Агастимата (X в.) го разделя и описва в 8 категории, съобразно качеството му. Интересен факт е, че въпреки подробностите с които е описван изумруда, индийските книги не указват къде е добиван.

Плиний (I в. н.е.) също описва изумруда, като коментира успокоителното въздействие на зеления му цвят върху човешкото зрение.

След откриването на Америките в края на XV в. в Европа започват да се появяват изумруди с цвят и чистота, непознати до този момент в Стария свят. Известните дотогава  египетски изумруди са относително малки, непрозрачни и бледи в сравнение с пристигащите от Централна Америка.

През 1537 земите на днешна Колумбия са завладени от испанците под предводителството на Гонзало Хименес де Кесада. Твърди се, че по време на експедицията си във вътрешността на новозавладяната територия, той събира повече от 7 000 изумруда като плячка или дарения от индианците. В резултат на тази експедиция е открит и първоизточникът на тези изумруди - мините в Чивор, които към онзи момент са експлоатирани от индианците Чибча поне от 500 години. През 1559 е открито и местоположението на старите индиански мини в Мусо, а през 1568 работата в тях е възобновена от испанците. И до ден днешен това са двете места, където се добиват най-качествените и най-скъпи изумруди в света. Също така, досега единствено в Колумбия са откривани т.н. "трапиш" изумруд - едновременното нарастване на няколко призматични кристала във формата на колело.

В замяна срещу злато и сребро, испанците търгуват изумрудите с другите европейски кралски дворове. От търговията с Индия получават в замяна и диаманти. На практика голяма част от колумбийските изумруди, след пристигането си в Испания, заминават директно за португалските портове Гоа и Диу в Индия, откъдето поемат своя път към вътрешността на субконтинента.

Големи ценители и купувачи на изумруди по онова време са владетелите и благородниците на Османската империя, Персия и Индия (в лицето на шаховете от династията на Моголите). Наред с естествената красота на камъка, една от вероятните причини за това е, че зеленият цвят е традиционен за исляма.

Количествата изумруди, които постъпват в Индия през втората половина на XVII век са много големи. По този повод известният търговец на скъпоценни камъни и пътешественик Ж. Б. Таверние отбелязва в своите записки, че към 1660 г. цената на изумрудите в Индия е с 20 процента по-ниска от тази във Франция.

През последните няколко столетия находища на изумруди са открити и на още места по света - в Афганистан, Австралия, Бразилия, Китай, Русия, Замбия, Мадагаскар, Пакистан и др.

През 1943 година в Индия е открито първото местно находище на изумруди. Няма признаци за неговото разработване в миналото, но самото му съществуване поражда теории, че в древни времена Индия е имала свои мини за добив на изумруди, които в последствие са изчерпани и забравени. Понастоящем град Джайпур в Раджастан е един от основните световни центрове за търговия с и обработка на изумруди.

Изумрудът е единствения скъпоценен камък от висок клас, при който включванията и несъвършенствата на камъка се приемат за нещо нормално. Даже е възприет терминът "jardin" (от френски - градина), описващ уникалното за всеки прозрачен изумруд наличие и разпределение на споменатите "несъвършенства. Средната снимка по-горе илюстрира това. Разликата между изумруда/смарагда и зеления берил е в наситеността и "дълбочината" на зеления цвят. Ако зеленият цвят е блед или с жълтеникав оттенък, то камъкът се класифицира като зелен берил. Ако нюансът на синьото е "повече от необходимото", камъкът се класифицира като аквамарин.

Откритите през 1963 г. в бразилския щат Баия находища стават повод за голям спор относно това, кое е изумруд и кое – зелен берил. Някои водещи европейски гемоложки центрове и досега смятат, че единствено берила, оцветен в зелено от микропримеси на хром, следва да се нарече изумруд, докато други, сред които и GIA (САЩ), смятат, че берилите дължащи зеленото си оцветяване на комбинация от хром и ванадий или само ванадий са също изумруди, а не просто зелен берил. Разделянето по цвят е доста условно, няма точно установена граница, и ситуацията напомня много на тази с рубина и розовия спафир – един и същ камък би бил класифициран по различен начин в различни части на света, в зависимост от нагласата на търговците.

На практика почти всички изумруди са третирани, най-често с кедрово масло или с епоксидни смоли, за да се запълнят микрокухините и микропукнатините, някои от които стигат до повърхността. Това се приема за нормално в индустрията на скъпоценните камъни, но е редно да бъде съобщавано на клиентите.

Рядко се намират изумруди с бижутерско качество, които са с размер на орех или по-големи. Един такъв изумруд, който е изложен публично, е т.н. "изумруд Гачала“. Необработеният изумруд с тегло 858 карата (172 гр.) е открит през 1967 година в Колумбия. През 1969 г. е дарен от Хари Уинстън на Смитсоновия институт и понастоящем е част от колекцията на Националния музей по естествена история във Вашингтон.

Големи сбирки с изумруди и бижута с тях се намират в двореца Топкапи в Истанбул, в Националния музей на Иран, както и в частни колекции в Индия.

Едно от най-забележителните произведения на ювелирното изкуство с изумруди се нарича "Мавърът с изумрудения поднос" и представлява статуетка с височина около 64 см. Статуетката се намира в Дрезденския музей "Зелените сводове" (Grünes Gewölbe) и е изработена през 1724 г. за колекцията на Саксонския владетел Август Силния.

Поради факта, че изумрудът е крехък и чувствителен към удари, той много често се фасетира в т.н. "изумрудено" остеняване - стъпаловидна форма, със скосени ръбове, превърнати по този начин във фасети.

Обработката на изумрудите в Индия има своите характерни особености. Много често те са оформяни като мъниста с неправилна („барокова“) форма и разпробити по дългата страна, за изработване на пендативи или огърлици в каноните на индийските традиции. Друг характерен начин за обработка на изумруда са шестоъгълните и осмоъгълни плочки. Те се получават при разделяне на шестостенните призми на изумрудения кристал по основната плоскост на цепителност. Така получените шестоъгълници стават лесно на осмоъгълници с премахване на два от срещуположните ъгъла. Установената по време на династията на Моголите традиция за гравиране на текстове от Корана и флорални мотиви върху двете страни на такива плочки ги превръща в амулети за предпазване от зли сили, болести и т.н.

В началото на 20 век в Картие използват доста често гравирани камъни (изумруди, рубини и сапфири) при изработката на бижута в стила известен като „тути-фрути“, който от своя страна е силно повлиян от индийските бижутерски традиции.

Филм за изумрудите на Колумбия е заснет от френския гемолог, пътешественик, писател и режисьор Патрик Воало.

Тъй като изумрудът е измежду най-скъпите и редки скъпоценни камъни, много често се срещат негови имитации от стъкло или по-евтини зелени скъпоценни камъни. Също така изумруд се синтезира в лаборатории по няколко различни метода. Най-разпространен е хидротермалният метод, който повтаря начина на образуване на изумруда в природата. На горната снимка са показани оптични филтри, с помощта на които може да се направи разлика между естествените изумруди и онези, които са създадени от човека.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ				Към всички бижута с изумруд от онлайн магазина на Ивенчев & Рая - Уникатна бижутерия
Знак oт зодиака:	Телец
Месец от годината	Май
Планета:	Меркурий
Годишнина:	20 и 35

Около изумруда се "вихрят" много вярвания и легенди: противоотрова, лекарство против треска и епилепсия,  както и средство против много болести на очите и стомаха.

Доста се спекулира относно пасажа от Плиний, описващ как римския император Нерон наблюдавал гладиаторски борби през изумруд. Съвременното схващане на офталмолози, гемолози, историци и други изследователи е, че става въпрос за неправилен превод на източник, описващ как Нерон в ранните години на своето властване наблюдавал борбите през отвор в параван, скриващ от тълпите неговото отсъствие или присъствие в императорската ложа на стадиона. Подобна грешка в превод на текст от Библията кара Микеланджело да извая Моисей с два рога на главата, докато в оригиналния текст всъщност става въпрос за лъчи светлина ...

Вярва се, че когато Телецът носи изумруд, това ще осигури лоялност на околните към него и ще подобри паметта му.

В някои части на света изумрудът е считан за символ на безсмъртието и на вярата.

Изумрудът е един от петте „велики“ скъпоценни камъка (махаратнани) в индуизма – диамант, перла, рубин, сапфир и изумруд, които наред с четирите „по-нискостоящи“ скъпоценни камъка (упаратнани) – топаз, котешко око (хризоберил), корал и хиацинт (циркон), образуват т.н. „нава-ратна“ (девет скъпоценни камъка, от санскрит), когато са подредени върху накита според каноните на индуистката космология.