МУРАНСКО СТЪКЛО

Мурано е остров, разположен в лагуната на Венеция, на около километър и половина северно от града. Муранско и венецианско стъкло са на практика синоними, тъй като през 1291 година Венецианската република (осн. 697 г.) издава декрет за премахване на стъкларските работилници от територията на града, които ефективно са преместени на остров Мурано.

Стъклопроизводството във Венеция се базира на техниките, унаследени от Рим, както и на традициите на Ориента и в частност на финикийските, сирийските и египетските традиции, привнесени от интензивния търговски и културен обмен с тогавашния ислямски свят.

Производството на декоративно стъкло във Венеция и Мурано и издигането му до статуса на приложно изкуство е тясно свързано и с тогавашния Константинопол, откъдето пристигат две вълни стъклари (освен представителите на други занаяти) след превземането на Константинопол през 1204 г. от кръстоносците на Четвъртия кръстоносен поход и през 1453 от отоманските войски на султан Мехмед ІІ.

Правилата на стъклопроизводството, от закупуването на суровините до получаване на статут "Майстор на стъклото" са разработени през 14 век, като в първата половина на 15 век са преведени от латински на италиански в кодекса "Mariegole della arte dei verieri de Muran" (Правила на изкуството на издухване на стъклото в Мурано), понастоящем съхраняван в музея Коррер във Венеция.

Наред с производителите на "духано" стъкло, съществуват следните категории: производители на огледала, производители на прозоречно стъкло (в частност на витражи с оловни свързващи ленти), производители на стъклени цветя и производители на мъниста. Следва да се отбележи, че по онова време стъклените мъниста имат едва ли не статут на "разменна монета" в търговията.

Много от основните характеристики на декоративното стъклопроизводство са разработени и развити през 13 век, като апогеят му достига през 16-17 век. Въпреки забраната за напускане на острова, много от стъкларите успяват да "забягнат" и да основат нови стъкларски работилници в околни градове, както и в по-близки и по-далечни държави. По този начин остров Мурано и Венеция губят "монопола" върху много специални производствени техники и съответно върху производството на стъклени предмети на лукса.

По-известни техники на производство и видове стъкло са:

  • кристално стъкло;
  • емайлирано стъкло (smalto);
  • стъкло с нишки/люспички от блестящ метал (виж авантюрин);
  • многоцветно стъкло (millefiori);
  • "млечно" стъкло (lattimo);
  • стъклени имитации на скъпоценни камъни (напр. аквамарин или рубин).

Муранското стъкло е използвано в бижутерията под формата на разнообразни ръчно изработени мъниста, пръстени, както и на компоненти за обеци, висулки и други накити.

Артистизмът на изработката е невероятен, което е довело до превръщането на името Мурано в синоним на изящество и финес.

Традицията в производството на стъкло се потвърждава от факта, че фирмата Barovier&Toso от Мурано, основана през 1295 г., е на 31-во място в класацията на Tokyo Shoko Research на най-старите действащи компании в света.