Жад или жаде (с ударение в края) е СЪБИРАТЕЛНО наименование на два камъка с огромно историческо и културно наследство в човешкото развитие, а именно нефрит и жадеит. Името идва от английското/френското "jade", което от своя страна произлиза от испанското "piedra de ijada" - "камък на пояса". Корените на това наименование стигат назад във времето до завладяването на Централна Америка от испанските конкистадори, където местните ацтеки използвали жада за лечение на бъбречни заболявали и носели камъка отстрани на тялото в качеството на лекарство. За първи път "piedra de ijada" се споменава от испанския лекар и ботаник Николас Баутиста Монардес през 1565 година в първия том на най-известния му труд "Historia medicinal de las cosas que se traen de nuestras Indias Occidentales" ("Медицинска история на нещата, които се внасят от нашите владения в Западните Индии").

Жадът е известен на човека поне от неолитната епоха (с начало прибл. 7000 г. пр.н.е.), т.е. от последния период на Каменната ера. Първоначално от него са изработвани оръдия на труда, основно брадви и други режещи инструменти, поради изключителната му жилавост, т.е. устойчивост на удар. С времето от него започват да се изработват и други предмети на бита, включително и украшения.

Три световни култури са възприели жада като съществен елемент в хода на своето развитие: тези на Древен Китай, на предколумбова Централна Америка и на маорите в Нова Зеландия.

В хода на историята на въпросните цивилизации жадът добива култов статус по причина на изключителната си механична якост, както и на своите декоративни качества. Неговата употреба започва да се ограничава до по-тесните кръгове  на висшата йерархия в съответните общества, както и на владетелите и тяхното обкръжение. При тези цивилизации е ценен повече от златото, за разлика от културите по Средиземноморието и Близкия изток.

Култът към жада отмира постепенно в Централна Америка с налагането на порядките на испанските завоевателите. Същата участ го застига донякъде и в Нова Зеландия с идването на други европейци - англичаните. Традицията на използването и обработването се запазва обаче в Китай и Корея, където и до ден днешен жадът е високо ценен  както като материал за изработка на декоративни предмети, така и за изработка на скъпи и престижни накити.

Нефритът и жадеитът, познати под общото наименование жад, са метаморфни скали с различен химичен състав, но с близки физически свойства и външен вид. На практика често е изключително трудно отличаването им един от друг с невъоръжено око. По-долу е дадена сравнителна таблица на по-важните им свойства, като повече информация се съдържа в съответните "визитки" за жадеит и нефрит.

• СРАВНИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЕФРИТА И ЖАДЕИТА

Обработката на жада в древни времена е една загадка. Хората не са познавали друг материал с такава якост и обработка с отчупване на парченца с удари както при кремъка и обсидиана е била невъзможна. Единственото логично обяснение, предвид изключителната жилавост на жада, е обработка чрез изтъркване с абразив. Като абразив по всяка вероятност е използван кварцов пясък (твърдост по Моос 7). Също така е възможно за първоначалното разцепване на камъните да е използван огън.

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Не е възможно описването в няколко реда на дългото присъствие на жада в  историята на човечеството. Все пак един от най-известните философи на древността - Конфуций изразява своето мнение за него казвайки, че "жадът е високо ценен по разнообразни причини: неговата полировка и блясък представляват целостта на чистотата; неговата компактност и твърдост представляват сигурността на интелекта; чистият и продължителен звук, издаван при почукване, представлява музиката; цветът му представлява лоялността".

Много предмети, изработени от жад са оцелявали при земетресения, докато околни предмети от други материали не са имали това щастие. Хората в древността са обърнали внимание на този факт и това е допринесло за оформянето на специалния статут на жада.

Известен факт е, че когато испанските конкистадори са искали ценности от ацтеките, първоначално са получавали предмети от жад и тюркоаз, а не от злато. Зеленият и синият цвят на тези два камъка са били оприличавани от индианците с перата на свещената птица кетцал, свързвана с бога на пернатата змия Кетцалкоатъл.

Поместваме бърза връзка към Виртуалния музей на предколумбовия жад, представен от McGuiness  Publishing, където са показани едни от най-разкошните обраци на ритуални и други предмети на бита, изработени от жад (и други камъни) от културите и цивилизациите на Централна Америка.

Филм за жада на Гватемала е заснет от френския гемолог, пътешественик, писател и режисьор Патрик Воало.

В Нова Зеландия жадът е обявен за едно от изконните богатства на маорската култура.  Традиционните маорски бижута от жад са много популярни сред местното население, както и сред туристите, посещаващи Нова Зеландия.

Един от най-големите предмети извън Китай, изработени от единичен къс жад, е статуята на Вардхамана Махавира - един от стожерите на Джайнизма. Статуята е висока 1,5 м и се намира  в джайнистки храм в щат Андра Прадеш, Индия. По големи предмети от единични парчета жад има в Китай - например урната от жад в Кръглия град в парка Бейхай в Бейджинг. Елипсовидната урна с тегло 3 500 кг е висока 70 см и дълбока 55 см в най-ниската си част. Използвана е веднъж от Кублай Хан като съд за 3 000 литра вино при почерпка в чест на верните му сановници.

Друга скулптурна композиция от по-нови времена е т.н. "Великият Юи укротява потопа" и е с височина 2,4 м и ширина 1 м.  Изработена е през 18 век от един блок с предполагаемо първоначално тегло от 5,8 тона. Цялата история на пренасянето на къса жад и изработката на композицията е изключително добре документирана. Композицията се намира в Бейджинг и е изложена в Лешоу Тан - Залата на Радостта и Дълголетието в Дворцовия музей на Забранения град. Като цяло, колекцията  от фигури от жад на Дворцовия музей наброява над 30 000 експоната, от неолитната епоха до наши дни.

В днешни времена милиони хора в Далечния изток носят жад под формата на накити и украшения, както и за здраве и добър късмет. Накити и предмети от жад се подаряват по специални поводи, като раждания, сватби, годишнини и сключване на важни сделки.

Горните три фотографии са на предмети от жад, заснети в антикварен магазин в Централен източен Китай. Подобни фигурки са пълни със символика и в Китай се считат за елегантен подарък. Лявата фотография например е на фигурка на гъбата Лин Дзи, известна още като "гъба на безсмъртието" и използвана като билка от незапомнени времена в Китай. През вековете тази гъба е станала символ на възрастта, както и на щастието. Подаряването на такава фигурка означава, че на получателя се пожелава дълъг живот.

Бижутата от жад са на изключителна почит в Китай, където по всяка вероятност почти всеки китаец има своя щастлив талисман-украшение, изработен от жад. Също така, повечето китайци моментално разпознават качествения и скъп жад по признаци, неясни и непонятни за нас - представителите на западните култури. Лявата фотография показва демонстрация на проба за определяне качеството на жада по звука при удар с друг твърд предмет. По-високият издаван тон означава по-висока плътност на жада и съответно по-високо качество. Също така, основни фактори при определяне цената на жада са неговите цвят и степен на прозрачност.

Фотографията в средата показва бижута от или с жад, като интересни са традиционните монолитни гривни. В Китай те се носят от жените, като много често поставената в детството на младо момиче гривна остава на китката за цял живот. Вярва се, че комбинацията от жад и зоната на масажиране подобряват здравето във всичките му аспекти. Доколко китайците ценят жада може да се прецени от цените по етикетите. Например гривната отляво на снимката е с цена 75 000 юана, което е приблизителен еквивалент на 7 500 евро.

Повече любопитни факти можете да откриете в съответните "визитки" за нефрит и жадеит.

• МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

Ясно е, че едно от основните вярвания свързани с жада е предполагаемата му способност да лекува бъбреците или да ги предпазва от заболявания.

Хората на изток са вярвали (и вярват), че носенето на жад увеличава телесните сили и  удължава живота на човека. Също така жадът е приеман на изток за символ на любов, добродетел  и порядъчност.

Въпреки, че жадът не можел да предпази човек от неизбежната смърт, то той можел да запази тялото от разлагане. Предмети от жад са използвани в погребални ритуали и в ритуали на шестте посоки. Ритуални звънци са изработвани от жад и използвани в различни магически тайнства.

Купата от жад предавала силата на камъка в храната, а оттам в тялото. Жадът носел дъжд и напъждал надалеч демоните и отровните животни. Носел чест и победи, утолявал жаждата и осигурявал дълголетие, ако е изрязан във формата на чапла или прилеп. Специално приготвяна напитка с жад пречиствала кръвта и помагала на човек да понася жега, студ и глад.

В някои райони на Китай все още се смята, че гривните от жад предпазват от ревматизъм.

Според даоистките принципи на Китайската космология жадът, както и луната, следва да се възприема като символ на Ин.