С името серпентин се нарича група от 20 минерала със сходен химичен състав и близки свойства.  Коренът идва от латинската дума за змия, което обяснява и руското наименование - "змеевик". Серпентинит се нарича скалата, изградена предимно от минерали от серпентиновата група.

Минералите от серпентиновата група се наблюдават в две основни агрегатни разновидности: с люспеста структура (напр. антигорит) и с влакнеста структура (хризотил).

За любознателните ще изброим имената на 20-те минерала, съставляващи серпентиновата група: Амезит, Антигорит, Бертерин, Бриндлейит (Нимезит), Гриналит, Дозиит, Кариопилит, Карлостуранит, Карпинскит, Келиит, Клинохризотил, Кронстедтит, Лизардит, Мауфит, Непуит, Ортохризотил, Парахризотил, Пекораит, Фрайпонтит, Циналсит.

Различните агрегати на тези минерали често се обозначават с различни имена: боуенит, уилямсит, офит, като за целите на този сайт обаче ние ще използваме по-простичкото серпентин.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЕРПЕНТИНА

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Серпентинът е известен в Европа поне от римско време, като през последните 400 години е широко използван за изработване на аптекарски съдове и даже е наричан "аптекарски камък".

Какво общо има серпентинът със змиите? - Нищо, освен това, че някои серпентини наподобяват  по цвят и шарка змийска кожа. Тази прилика, освен името, води и до много поверия - древни и съвременни, някои от които са описани по-долу.

Серпентинът е един от традиционните декоративни камъни добивани в Русия. Първоначално е  добиван в Урал, като понастоящем се добива и в централен и южен Сибир.

Уралски серпентини са използвани в облицовките на станции "Щелковская" и "Алексеевская" на Московското метро. Друг пример за използване на серпентина в архитектурата е амвонът на църквата "Св. Магдалена" във Вроцлав, Полша.

Някои серпентини са много близки по външен вид с нефрита и жадеита и на практика на изток често се предлагат с имена като "корейски жад", "нов жад", "планински жад" и т.н. Това не е коректно, защото серпентинът е доста по-разпространен и се обработва по-лесно от нефрита и жадеита, което неминуемо означава, че цената му следва да е доста по-ниска.

Серпентинът сам по себе си е достатъчно интересен от декоративна гледна точка и все повече се налага в бижутерията със собственото си име.

• МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

Поради приликата си със змийската окраска серпентинът е използван от древността насам като камък-пазител срещу змийски ухапвания. Постепенно започва да се използва и като противоотрова срещу всякакви отрови. Това е причината от серпентин да са изработвани всевъзможни чаши и съдове през средновековието. Вярвало се, че отровата ще се изпари, а според други поверия - че съдът от серпентин ще се пръсне на парчета, ако в него се налее отрова.

В Германия вярвали, че нагретият серпентин предпазва при епидемия от холера. Италианските селяни имали поверие, че серпентинът предпазва от ухапвания на змии или насекоми, а ако човек е вече ухапан - с полагане на камъка върху ухапаното място отровата се извлича от тялото на ухапания.

През средновековието серпентинът се приемал като камък на маговете, занимаващи се с черна магия. За обикновените хора носел изпитания във вид на изкушения (директна препратка към библейската история със змията в Райската градина).

Съществува поверие, че украшенията от серпентин помагат на човек да разбере от какво следва да се пази. Също така се вярва, че серпентинът помага за лекуването на болести породени от завист, ревност, страх, ненавист и други отрицателни емоции.