backgr

Неделя, 04 Декември, 2022
МАЛАХИТ - ВИЗИТКА

Малахитът е познат на човека от древността, като още  тогава е използван както за добив на мед, така и в качеството си на скъпоценен камък за изработка на украшения и накити.

Представлява основен карбонат на медта, с характерна окраска в обработено състояние. Редуващите се по яркост и наситеност на цвета зелени слоеве образуват най-различни шарки и това превръща малахита в един от малкото скъпоценни камъни, които са разпознаваеми на пръв поглед и без използване на специализирана апаратура.

 

320_03_7187_malachite_specimen 250_01_0107_malachite_specimen 320_04_7868_malachite_on_quartz

 

За произхода на името малахит съществуват няколко версии. Най-тиражираната на български език е тази, че произхожда от гръцката дума "малакос", означаваща мек и отразяваща относителната мекота на минерала. Според друга, по-правдоподобна версия, името се свързва с цвета на листата на определена "трева" (най-вероятно градинската ружа), отново от гръцки. Известният изследовател и автор на книги за скъпоценните камъни от XIX век Чарлз Кинг смята, че камъкът наречен малахит от Плиний Стари е вид зелен яспис, добиван в Индия, докато камъкът известен в наше време като малахит съответства на друг скъпоценен камък наричан от Плиний медицински смарагд (Smaragdus  Medicus).  Замяната на имената става някъде през Средновековието, когато амулетите от малахит са изключително популярни за предпазване от най-различни болести, беди и магически влияния - функция приписвана от Плиний на ясписа, наричан от него "молохас".

  • ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАЛАХИТА

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

Cu2(CO3)(OH)2

основен карбонат на медта

 

ТВЪРДОСТ ПО МООС

3 1/2 - 4

ЦВЯТ

светло до тъмно-зелен, граничещ с черно

когато е разрязан - на  ивици, концентрични кръгове или други шарки с редуващи се нюанси на зеленото

ПЛЕОХРОИЗЪМ

не се наблюдава

ПРОЗРАЧНОСТ

непрозрачен

тънките пластини от малахит са полупрозрачни

ОПТИЧНИ ЕФЕКТИ

не се наблюдават

ОТНОСИТЕЛНО ТЕГЛО

3.25 - 4.10 g/cm3

КРИСТАЛНА СТРУКТУРА

моноклинна

малки издължени призми, обикновено под формата на агрегат

ЦЕПИТЕЛНОСТ

идеална

ЛОМ

иглест, люспест

НАХОДИЩА

Заир, Австралия, Чили, Намибия, Зимбабве, САЩ, Русия, Израел, Франция, др.

Малахитът в природата се открива под формата на гроздовидни образувания, закръглени буци, конуси, сталактити, и по-рядко като кора върху неравна повърхност. Понякога се среща заедно с минерала азурит, с който са много близки по химичен състав, основно в зони с наличие на медни руди.

  • ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Съществуват сведения, че малахит е добиван преди 4000 г. пр.н.е. в древен Египет за изработка  на украшения и за получаване на "зелено" за козметични цели. По всяка вероятност още тогава египтяните са оценили лекотата с която се обработва този камък, доброто му полиране и красивия рисунък от различните зелени слоеве. Малахитът е известен и на древните гърци и римляни, които продължават египетската традиция за използване на малахита, включително и за декорация на здания.

Известни са геми от малахит с египетски и римски произход.

Малахитът става извънредно популярен след откриването на уралските находища близо до Екетеринбург в Русия, в края на XVIII век.  През 1836 година в Уралските находища е открито монолитно образувание с тегло около 400 тона. Също така през периода на 30-те и 40-те години на XIX век, познати още в Русия като "Малахитовата епоха", често се добивали единични блокове малахит с тегло по няколко тона, като не било необичайно тегло и около 20 тона.

Изобилието на висококачествен малахит в голямо количество и размери дава възможност за широкото му използване като монументално-декоративен материал в архитектурата в Русия по онова време. Малахитът се превръща в един от символите на руското богатство и е повод за голяма завист в Западна Европа.

Също така, натрупаното майсторство в обработката и използването на малахита дават импулс за развитието на една интересна приложна техника, позната като "руска мозайка" - блоковете малахит се разрязват на тънки плочи, с които се  облицоват колони, камини и други архитектурно-декоративни елементи. Тънкостта при руската мозайка е напасването на шарките на различните парчета по начин създаващ илюзията за цял къс малахит.

Блестящ пример за използването на тази техника е огромната  (184 см.) ваза, намираща се в Ермитажа в Санкт Петербург, Русия. Изработена е в Екатеринбург между 1839 и 1842 г. Други примери за използването на руската мозайка са колоните в Исаакиевския събор в Санкт Петербург, както и прочутата Малахитова зала на Ермитажа. По подобие на руския раскош, малахит е използван за облицовка и в двореца във Версай.

Руският  писател и фолклорист Павел Петрович Бажов (1879-1950), родом от уралския град Сисерт, записва, обработва и публикува устния фолклор на местните рудокопачи и майстори-занаятчии под формата на приказки и разкази. Някои от най-известните са свързани пряко с малахита - Каменното цвете, Малахитовата кутийка, Господарката на медната планина.

 

320_00_4493_malachite_pyramid 320_03_7199_malachite_beads 320_03_7207_malachite_cabochons

 

В днешни времена, прочутите уралски малахитови находища в Нижни Тагил, в Гумешевския рудник и др. са изчерпани и центровете за добив  на този красив ювелирен материал се намират основно в Африка (Демократична Република Конго/Заир) и Австралия. Една от характерните особености на обработения конгоанския малахит е наличието на концентрични кръгове, наподобяващи и съответно наричани "пауново око".

Камъкът добиван в Израел и разпространяван под името Ейлатски камък представлява агрегат от малахит, тюркоаз и хризокола. Мястото на добив е експлоатирано от 7-то хилядолетие пр.н.е и представлява най-старият познат добивен център от ранната медна епоха.

Малахитът е един от малкото скъпоценни камъни, които обикновено не се фасетират, тъй като при тази обработка би се загубила доста от красотата на естествените фигури.

 

320_04_9280_malachite 320_04_6326_malachite_and_imitation 320_04_9283_malachite

 

На горните лява и дясна фотографии са показани срезове на малахит от Заир, илюстриращи типичната за висококачествения малахит окраска с концентрични фигури в различни нюанси на зеленото. На снимката в средата са показани един до друг малахит (отляво) и ИМИТАЦИЯ на малахит (отдясно).

Малахитът е термически нестабилен и при нагряване над 2000С се разпада до меден окис с отделяне на водна пара и въглероден двуокис. Съответно следва да се пази от нагряване, включително при ремонт и почистване на бижута.

Почистване на пара, с ултразвук, с киселини или с други химикали са абсолютно недопустими при бижутата с малахит.

  • МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

320_new-63-1_malachite_set

Към всички бижута с малахит от онлайн магазина на Ивенчев & Рая - Уникатна бижутерия

Знак oт зодиака:

Козирог, Водолей

според някои източници - и Скорпион

Месец от годината

Планета:

Венера

Годишнина:
според някои - 13-та

 

Съществува легенда, преразказвана от древногръцки автори, че египетските роби копаещи медна руда и в частност малахит се разболявали много рядко от чума и холера - чести болести по онова време. По всяка вероятност оттам тръгва и поверието за защитните свойства на малахита и неговото носене като амулет.

През Средновековието е било често срещано поверието, че амулет с малахит  (особено с "око") предпазвал от черна магия и зло, като при приближаваща опасност камъкът се разцепвал и така предупреждавал стопанина си. Също така през този период е използван като лечебно средство, вътрешно и външно, за най разнообразни болести и болестни състояния.

Според индийската астрология малахитът е камък на световната хармония и любов и е с много силна енергия. Придава лекота на душата, избавя от глупави сънища, мрачни фантазии и тежки мисли.

За малахита се вярва, че поглъща толкова много негативна енергия докато пази стопанина си, че е необходимо да се "пречиства" по-често от другите скъпоценни камъни.

Една от неразгаданите до край мистерии на нашето съвремие са т.н. "малахитови" човешки кости, открити в щата Юта при изкопни работи през 1995/6 година. Земните пластове с човешките кости, покрити с малахит и с тюркоаз, са на дълбочина  между 15 и 30 м и съответстват на периода Кредa от преди 100-140 млн. години. Аналогиите с подобни човешки "малахитови" останки открити през 1971 година, за които е доказано, че са стари около 300 години, все още не са абсолютно потвърдени научно.