| ХРИЗОКОЛА - ВИЗИТКА |
Хризоколата е скъпоценен камък, известен още от древността. Също така е един от малкото скъпоценни камъни, чието име е останало непроменено през вековете. Спомената е с това наименование за първи път от Теофраст, гръцки философ и ботаник, още през IV в. пр.н.е.
Названието хризокола идва от гръцки и е комбинация от думите за злато (chrysos) и лепило (kola), т.е. съединяващ златото. Всичко това произтича от факта, че древните майстори са използвали специален припой за злато (наричан по-късно от римляните santerna), в състава на който влиза и стрита на прах хризокола.
Чистата хризокола е прекалено мека за изработка на бижута, но когато е в агрегат с халцедона придобива неговата твърдост (7 по Моос). В този случай тя се обработва лесно и може да се полира до восъчен блясък.
Хризоколата се добива в места с наличието на медни руди.Агрегат на хризоколата с тюркоаз и малахит (други скъпоценни камъни на медна основа), познат понастоящем като Ейлатски камък, е добиван по нареждане на египетските фараони приблизително от 4000 г. пр. н.е.
Според древните автори, най-добрата хризокола пристигала в Средиземноморието от Армения и Македония, но най-важен доставчик си оставала Испания. Поради своята ниска твърдост, хризоколата е използвана и за направа на яркозелена боя. От древността до началото на XIX век, това е най-наситено зеленият пигмент, използван от художниците и занаятчиите. Пигментът е известен още като Verdigris (от френското vert-de-Grèce - зелено от Гърция), което е другото наименование използвано за хризоколата.Известният италиански бижутер Фортунато Пио Кастелани (1794-1865), основател на бижутерската къща "Кастелани", вплита в своите бижута старинните традиции на етруските златари, като коментира недостигнатото след тях майсторство при запояване на златото. Той отдава този факт отчасти на загубените през вековете рецепти за златните припои с хризокола.Все пак тайната на древните е запазена до наши дни благодарение на световноизвестния златар, скулптор, писател и музикант Бенвенуто Челини (1500-1571), който записва традиционна рецепта за златен припой с хризокола, предавана през средновековието устно от майстори на ученици.В наши дни хризоколата се използва в бижутерията по причина на прелестните цветови комбинации на наситено зелено със синьо, както и благодарение на съвременните технологии, позволяващи стабилизирането на по-меките скъпоценни камъни с полимери.Грижите за бижутата с хризокола включват основно пазене от надраскване. Също така, както при тюркоаза и малахита, е абсолютно противопоказано почистването на хризоколата с пара, химикали или ултразвук. Почистването с хладка вода и неутрален сапун, както и избърсването с мека тъкан се смятат за най-удачни в този случай.
Древните египтяни наричали хризоколата "мъдрия камък". Твърди се, че Клеопатра носела бижута с хризокола, особено когато трябвало да взема важни решения или да води преговори.
Легенда разказва, че римският император Нерон наредил Циркуса да бъде застлан със стрита хризокола вместо с обикновен пясък в деня в който трябвало да се състезава с колесница като Патрон и респективно представител на Зелената фракция - една от четирите политически групи по негово време, обозначавани с цветовете червено, бяло, синьо и зелено и съперничещи си по най-различни начини.За разлика от много скъпоценни камъни, използвани като талисмани за предпазване от зли енергии и влияния, хризоколата е "неагресивен" камък и се свързва основно с нежността и спокойствието. Други качества приписвани на хризоколата са нейната предполагаема способност да усилва усещането за душевен мир, да подпомага интуицията и търпението, както и обичта към околните.Според някои хризоколата помага за освобождаването на творческата енергия.Лечебните практики както на западния, така и на източния свят, от древността включват хризоколата в рецепти за лекуване на рани, язви, артрит и др.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
