Опалът е един от най-загадъчните скъпоценни камъни. От древността до наши дни той не престава да ни очарова, като неговата популярност е преживяла и възходи, и падения, за да бъде отново на върха в наше време.

Името на скъпоценния камък опал достига до нас непроменено (около 250 г. пр.н.е.) от времената на древния Рим, където са наричали този изумителен камък "opalus", т.е. "омагьосващ погледа". Има общо съгласие в средите, занимаващи се с историята на наименованията, че коренът идва от санскритската дума "úpala", означаваща ценен камък. Древните гърци са го наричали "paederos". Опалът е единственият  камък за който Плиний указва конкретна цена. Също така го нарежда втори по ценност след смарагда измежду всички скъпоценни камъни.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОПАЛА
  

Опалът по същество представлява аморфна маса от силициев двуокис с включена вода. Съдържанието на водата в опала може да варира от 3 до 30% (най-често в интервала 6-10%).

Играта на цветове, наблюдавана при благородния опал, се обяснява с подреждането на микроскопични сфери от силициев двуокис в различни части на опала. Тези  подредени структури от микро-сфери действат като дифракционна решетка и разлагат бялата светлина. Наблюдаваните с просто око цветове при тяхната "игра" са в зависимост от големината на микро-сферите. Както подредбата и ориентацията на сферите не е равномерна, така и проблясъците от играта на цветовете са неравномерно разпределени в обема на камъка.

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Съществуват три основни разновидности опал:

• обикновен опал - най-често непрозрачен, рядко до полупрозрачен, без игра на цветовете;

• огнен опал - наричан така по преобладаващо жълто-оранжево-червената гама на цветове; обикновено не демонстрира игра на цветовете; огнените опали от най-високо качество са прозрачни и бистри, което ги прави подходящи за фасетиране;

• благороден опал - най-интересната характеристика на този вид опали е играта на цветове, т.е. просветване в различните цветове на дъгата при промяна на ъгъла на гледане.

Всяка една от основните разновидности би могла да бъде разделена допълнително по цвят, оптични свойства и ефекти, произход и т.н. Ще споменем имената им с бегло описание на характерните особености, тъй като необичайните названия могат да бъдат срещнати в литературата, в интернет или в бижутерски магазин и е редно да се знае, че все пак става въпрос за опал, а не за някакви екзотични  скъпоценни камъни. Следва кратък списък (основно по W. Schumann) на често срещани търговски наименования на опала.

Обикновени опали:

• "ахатов" опал - ахат с тъмни и светли слоеве опал;
  

• "дървесен" опал - жълтеникав или кафеникав на цвят опал, срещан като вкаменено дърво;
  

• "меден" опал - полупрозрачен опал с цвят на пчелен мед;
  

• хиалит (наричан още "стъклен" опал или "воден камък") - безцветен, прозрачен като вода опал със силно просветване; може да бъде объркан с лунен камък;
  

• хидрофан - млечен на цвят опал, който е мътен, но при потапяне във вода става прозрачен и понякога даже може да демонстрира игра на цветовете;
  

• "порцеланов" опал (кахолонг) - бял, непрозрачен опал наподобяващ порцелан;
  

• "мъхов" опал - млечен на цвят опал с дендритови включвания;

• джирасол (гирасол) - почти безцветен опал със синкаво просветване (опалесценция); според други се определя като синьо-бял опал с опалесценция в жълтеникаво или червеникаво на млечно-бял фон; някои източници указват червен цвят и съответно класифицират джирасола към огнените опали;
  

• празопал (хризопал) - опал с ябълково-зелен цвят; прилича на хризопраза, с който може да бъде объркан;
  

• "восъчен" опал - жълто-кафяв на цвят опал с восъчна лъскавина.
  

Огнени опали:

• мексикански опал - оранжево-червени прозрачни опали с произход Мексико

Благородни опали:

• бял благороден опал - опал с бял или с преобладаващо светъл основен цвят, демонстриращ игра на цветовете (на снимката долу, в средата);
  

• черен благороден опал - опал с тъмно-сив, тъмно-син, тъмно-зелен и сиво-черен основен цвят, демонстриращ игра на цветовете (на снимките долу, в ляво и дясно); основен цвят клонящ към черно е голяма рядкост; черният благороден опал е по-рядко срещан от белия;
  

• опалова матрица - тънки слоести включвания от благороден опал в матерна скала;
  

• "боулдър" опал - заоблени камъни (пясъчник или др.) с включвания от благороден опал с тъмен основен цвят; добива се в Куийнсланд, Австралия;
  

• "Арлекин" опал - рядко срещан и високо ценен благороден опал при който проблясванията имат структура, наподобяваща мозайка или шахматна дъска;
  

• опал "желе" - сино-сив благороден опал с минимална игра на цветовете;
  

• "кристален" опал - прозрачен безцветен опал със силно изразена игра на цветовете  (виж "воден" опал по-горе).
  

Следва да се отбележи, че както самият опал не е минерал в точния смисъл на думата, така и отделните негови разновидности не са толкова строго дефинирани и могат да варират в зависимост от източника на информация. Твърди се, че някои специалисти в Австралия могат да идентифицират до 134 разновидности на опала.

Названието "унгарски" опал се отнася до опал, добиван някога на територията на днешна Словакия - тогава в пределите на Австро-Унгарската империя. Историческите опалови находища в Либанка и Дубник-Черновица са единствените в Европа с търговско значение и по всяка вероятност опалите, известни в древния Рим са идвали оттам. Най-големият известен къс опал открит в тези мини е така нареченият Виенски имперски опал. Тежи 3035 карата (607 гр) и понастоящем се намира във Виенския музей по естествена история. 

При играта на цветове на благородния опал най-често срещани са синият и зеленият цвят, а най-рядко срещан - червеният. Съответно това влияе значително върху цената на конкретния камък. Твърди се, че при известния "Девънширски" опал с тегло 100 карата могат да се различат до двадесет цвята и техните нюанси. Смята се, че качеството на благородния опал е отлично, ако играта на цетовете е видима от разстояние 60-90 см на дневна светлина. В наши дни висококачественият черен опал може да достигне цени от около 25 000 щ.д. за карат.

Една от най-прекрасните колекции с опали в света се намира в Националния музей по естествена история във Вашингтон, Окръг Колумбия - САЩ.

Опал е открит за първи път в Австралия през 1849 г., като понастоящем там се добива около 97% от благородния опал, предлаган на световния пазар. Много често находището дава името на съответния опал, като сред най-известните опалови мини в Австралия са Андамуука, Куубър Педи, Лайтнинг ридж, Йоуа (Yowah) и др.

Някои благородни опали са чувствителни към бърза промяна на влагосъдържанието си и могат да се напукат по повърхността или във вътрешността си. Процесът, наричан на английски "crazing" (от значението "напуквам" на глагола craze), е непредсказуем, но се свързва с бързото изсъхване на опала, включително и при нагряването по време на зачистване и шлифоване. Напукване може да се получи и от вибрациите при механичната му обработка. Висококачествените необработени опали много често са съхранявани във вода, като процесът на тяхната подготовка  (постепенно изсушаване) за механична обработка може да отнеме няколко години. Така се намалява вероятността от напукване. Благородният опал на практика не се фасетира, тъй като това би попречило за безпрепятственото наблюдение на играта на цветовете.

Благородният опал се среща най-често като запълване на процепи и кухини в скалните образувания.  Понякога се среща и като псевдоморф (приел формата на) на кости или черупки на праисторически животни, при които органичната материя е заместена с опал в процеса на "вкаменяване".

Много често благородният опал се предлага под формата на дублети или триплети. Дублетът представлява тънка пластина от опал, прикрепена със специален "цемент" към основа от матерна скала или нискокачествен опал. При триплета опалът е покрит и отгоре, обикновено с планински кристал, който го предпазва от механическа повреда.

Опалът е имитиран още от древността, като най-често става въпрос за имитации от стъкло.

В началото на 70-те години за първи път е създаден опал  с игра на цветовете в лабораторни условия, като понастоящем съществуват няколко технологии за изготвянето му. Обикновено процесът трае месеци и въпреки че лабораторният опал е доста по-евтин от естествения си събрат, все пак е по-скъп от имитациите от стъкло.

Естественият опал е доста придирчив скъпоценен камък и следва да се пази от нагряване, продължително излагане на силна светлина, удари, натиск, киселини и основи. Не се препоръчва почистването на опал с пара, ултразвук или химикали.

Погрешно е схващането, че омасляването на опала ще го предпази от промяна на оптичните му характеристики или ще го направи по-устойчив на външни въздействия.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ				Към всички бижута с опал от онлайн магазина на Ивенчев & Рая - Уникатна бижутерия
Знак oт зодиака:	Везни, Риби
Месец от годината	Октомври
Планета:	Нептун
Годишнина:	14-та	според някои автори - и 18-та

Митовете и легендите за опала вероятно са толкова много, че един сайт сигурно няма да стигне те да бъдат събрани на едно място. Все пак ще споменем няколко от по-интересните според нас.

Една от първите легенди достигнали до нас е тази за римския сенатор Нониус. Под натиска на пълководеца Марк Антоний сенаторът трябвало да избира дали да даде своя пръстен с опал с големина на лешник или да забегне в изгнание. Изглежда опалът е бил изключително красив, защото Марк Антоний искал да го подари на Клеопатра, а сенаторът все пак предпочел да се раздели с пост, семейство и охолен живот, отколкото с опала.

Древните римляни олицетворявали опала с всички скъпоценни камъни, цветовете на които можели да се различат в просветванията. Съответно вярвали, че опалът подобрява зрението, усилва чувствата, носи добър късмет и предпазва от болести.

През средните векове в Европа опалът е приеман нееднозначно. На места той е бил провъзгласяван за камък на крадците, тъй като се смятало, че проблясванията му могат да хипнотизират жертвата и тя да бъде обрана безпроблемно или човек сам да даде на разбойника своите ценности. Също така се вярвало, че с помощта на опала могат да се викат демони за тъмни ритуали.

През 1829 г. сър Уолтър Скот публикува своя роман "Ана от Гайерщайн". В него главната героиня, притежаваща магически талисман с опал, умира дни след като върху опала капват няколко капки светена вода. От този момент опалът изпада в немилост и даже има случаи лондонски бижутери демонстративно да изхвърлят опали в река Темза.

Мнозина смятат, че преждевременната смърт на испанския крал Алфонсо XII (1857-1885), а също така на жена му и други членове от неговата фамилия се дължи на пръстена с мексикански опал, който той подарява на кралица Мерседес на тяхната сватба.

Възобновяването на интереса към опала в Европа съвпада с откриването на опаловите находища в Австралия и слабостта на кралица Виктория (1819-1901) към  него. Кралицата възражда интереса към опала, тъй като го носи често, а също така подарява бижута с опали на други царствени особи.

В арабския свят се смята, че опалите са паднали от небето с проблясъците на светкавиците. Според тамошните традиции се приема, че опалът предпазва именно от светкавици, от неблагополучия в ежедневния живот, както и че може да направи своя собственик невидим по негово желание.

Според коренните австралийски жители, създателят слязъл на земята по дъга, за да донесе мир на хората. На мястото където стъпалата му докоснали земята камъните оживели и започнали да блещукат във всички цветове на дъгата. Така бил създаден опалът.

Оставяме да решите сами как да приемете този скъпоценен камък с противоречива слава, но омагьосващ погледа и запленяващ ума със своята красота.