Хелиотропът, известен още като "кървав камък", е разновидност на халцедона с характерна окраска - тъмно-зелено с червени петна.

Названието хелиотроп произлиза от гръцка фраза, преводът на която означава "обръщащ се към слънцето". С това име е назован и от Плиний в неговата "Естествена история", но значението не е съвсем ясно. Една от теориите е, че то описва отразяването на светлината на слънцето по време на фазите на слънчевите затъмнения, наблюдавани от античния учен върху повърхност от полиран хелиотроп. От дуга страна името "кървав камък" е с доста очевидно значение.

Зеленият цвят на хелиотропа се дължи на включвания от хлорит или хорнбленда. Червените петна са от железен окис. Ако петната са жълти на цвят, камъкът е наричан "плазма".

Индия е основен източник, но хелиотроп се добива също така в Австралия, Бразилия, Китай, Русия и САЩ

Хелиотропът е плътен камък, цветовете на който могат да варират. На фотографията отляво е показан камък с обща промяна на зеления нюанс, както и с отделни петна в жълто, наред с червените. Възможна е и стуктура със сферични агрегати, подобно на кабошоните от дясната фотография. Средната фотография показва близък план на полиран хелиотроп. Основният цвят на хелиотропа в стандартно качество е мътно-тъмнозелен, с малко петна в червено. Според лапидарите, висококачественият хелиотроп е полупрозрачен в наситено зелено и с равномерно разпръснати петна в "истинско" червено.

Както и при другите "шарени" камъни, майсторството при обработката на хелиотропа се състои в подбора на добри цветови комбинации и тяхното удачно разполагане върху изделието.

Понякога хелиотропът се предлага като "кървав яспис", но това е само търговско название и следва да се уточни, че камъкът не е вид яспис.

Хелиотропът е използван в древността за изработка на печати и мъжки пръстени, както и на предмети за украса. В по-новите времена е популярен при изработката на бижута в Шотландия и изобщо във Великобритания през Викторианската епоха.

Музеят Лувър в Париж съхранява гема от хелиотроп с печата на императорa на Свещената римска империя Рудолф II (1552-1612). Рудолф е патрон на изкуствата и особено на окултните науки, като събира огромна колекция от скъпоценни камъни и минерали, в процеса на търсене на "философския камък". Колекцията от скъпоценни камъни и минерали на императора (разпиляна по-късно през годините) е систематизирана и описана от известния учен Анселмус Бойциус де Боот. В колекцията на Лувъра се намира и купа за десерт от хелиотроп, собственост на кардинал Мазарин, а по-късно и на краля-слънце Луи XIV.

В колекционерските среди е известна дръжка за слънчобран, изработена от хелиотроп и инкрустирана с диаманти. Произведението е на Михаил Перчин от бижутерската къща "Фаберже". Още по-известна е кутията за бижута (около 1896 г.) от хелиотроп със златен обков в стил нео-рококо. Кутията е също със знака на Перчин и е изработена от къщата "Фаберже" за Великата графиня Мария Александровна, дъщеря на Александър II и съпруга на английския принц Алфред, втори син на кралица Виктория. Понастоящем кутията е собственост на английската кралица Елизабет II. Естествено, в тази градация, най-известното произведение от хелиотроп на къща "Фаберже" е великденското яйце наречено "Спомен за Азов". Изработено е през 1891 г. и е поднесено като подарък от император Александър III на царевна Мария Фьодоровна. "Спомен за Азов" е от малкото императорски великденски яйца на Фаберже, които са останали в Русия, и в момента е част от експозицията на Оръжейната палата в Кремъл. Предвид практиката Фаберже да използва преимуществено руски скъпоценни камъни, най-вероятно хелиотропът от който са изработени тези ювелирни предмети е с произход Русия.

Информация за физичните свойства на хелиотропа можете да откриете на страничката ХАЛЦЕДОН-ВИЗИТКА.

Хелиотропът, подобно на останалите представители на халцедоновата група, е сравнително устойчив против надраскване и загуба на полировка. Бижутата с него могат да се почистват както по стандартните начини с топла вода, малко сапун и мека кърпа, така също и с ултразвук и пара.

Хелиотропът е камък, обграден с много мистика. През вековете в него са се преплели много вярвания на различни традиции, най-вече древноегипетска, антична и християнска. Неминуемо Изтокът също е повлиял фолклора, предвид факта, че камъкът е пристигал основно от Индия.

Още от древността се смята, че хелиотропът спира всякакви кръвотечения и придава сила, физическа и на волята. По онова време хелиотропът е вграждан основно в мъжки пръстени и това подсказва, че подсилване на "мъжкото начало" е част от вярванията свързани с този камък. Много магически "свойства", присъщи на хелиотропа в качеството му на амулет, са описани в т.н. Лайденски папирус от III в. пр.н.е.

В християнската традиция се смята, че камъкът се е получил от капките кръв на Христос, когато е разпънат на кръста. Поради тази причина в средновековието са популярни религиозни предмети от хелиотроп, за които се е смятало, че притежават чудотворни сили. Всъщност "Исусов камък" е друго популярно име на хелиотропа.

През средновековието се смятало, че комбинацията от камъка и цветето носещо същото име правят човека невидим. Вярвало се, че произнасянето на име, гравирано върху талисман от хелиотроп отваря всякакви ключалки, предпазва от летящи стрели и освобождава окованите от техните вериги.

В наши времена продължава да се смята, че хелиотропът е лечебен камък свързан с кръвоносната система, че пречиства кръвта и помага при възстановяване. Също така се вярва, че камъкът създава хармония и баланс, насърчава безкористността и идеализма, че придава смелост и отблъсква злото.