Хризопразът е най-рядко срещаният и съответно най-скъп камък от групата на халцедона. Името му e комбинация от две гръцки думички, а именно χρυσός (chrysos) - за "златист" и πράσινον (prasinon) - за "зелен", т.е. златисто-зелен. На практика златист нюанс при хризопраза отсъства  и цветът му по-скоро може да се определи като ябълково-зелен.

Описвайки зелените на цвят скъпоценни камъни, Плиний споменава за камък хризопраз в своята "Естествена история", но според авторитети като Чарлз Кинг (1818-1888), в случая става въпрос за зелен яспис или за хризоберил.

• ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХРИЗОПРАЗА
  

За разлика от повечето зелени скъпоценни камъни, при които оцветяващият агент е хром (Cr) или ванадий (Va), при хризопраза това е елементът никел (Ni) под формата на окис.

• ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Хризопразът се образува в скални цепнатини и кухини при много специфични условия на преобразуване (изветряване) на серпентини, откъдето се набавя и оцветяващият агент - никел. Също така се открива като съпътстващ минерал при добива на никелови руди.

На много места може да се прочете, че хризопразът е широко известен и популярен камък още от дълбока древност. Всъщност това може и да не е точно така, тъй като въпреки наличието на отделни находки на артефакти с хризопраз от древните Египет, Рим и Гърция, на практика тяхното количество е несъизмеримо по-малко, отколкото онези от халцедон или карнеол. Все пак следва да се отбележи, че музеят Метрополитън в Ню Йорк притежава мънисто от хризопраз, датирано към VIII-мо хилядолетие пр.н.е. Находката е от Сирия и е част от постоянната експозиция на музея.

Най-голямата глиптика от хризопраз от античната епоха е датирана към II в. от н.е. и представлява глава на Зевс с мотиви на щит и дъбови листа. Гравираният камък е с приблизителни размери 12х15 см. Намира се в музея на Университета на Пенсилвания.

Най-известното историческо находище на хризопраз е това в Шкляри (на немски - Франкенщейн), Горна Силезия, на  територията на днешна Полша. Хризопраз е добиван там още през XIV век, но към края на 30-те години на XIX в. запасите са изчерпани.  На практика това е единственото находище на хризопраз с търговско значение в Европа, а по всяка вероятност и в останалата част на света, до откриването в края на XIX в. на находища в  САЩ, а по-късно и в Австралия през 60-те години на XX век.

Хризопраз е използван при украсата на параклиса "Св. Вацлав" (Вацлав  или Венцеслав І - княз на Бохемия, 907-935) към катедралата "Св. Вит, Св. Вацлав и Св. Войтех" в Прага. Изграждането на параклиса и декорирането на стените му с над 1300 скъпоценни камъка в периода 1344-1364 г. и 1372-1373 г. съответно, съвпада с първите сведения за добив на хризопраз в Силезия.

Няколко века по-късно. Кралят на Прусия - Фридрих ІІ Велики (1712 - 1786) е горещ почитател на хризопраза, като единствените известни находища към тогавашна дата са в негово владение. Има сведения, че по това време мините в Силезия са отваряни за добив веднъж на всеки три години, като най-висококачествените камъни са за нуждите на краля. Твърди се, че Фридрих не свалял от ръката си пръстен с хризопраз, обкръжен от 15 брилянта, а ръкохватката на бастуна му за разходка била също изработена от хризопраз. Известен почитател на смъркане на енфие, Фридрих притежавал поне 8 кутийки, изработени от хризопраз, с обков от злато и инкрустирани с диаманти. Също така е известно, че обичал да подарява такива кутийки за енфие, изработени от хризопраз. При декорацията на дворцовия комплекс Сан Суси до Потсдам камъкът е използван нашироко, като специално са споменавани две маси с цели плотове от хризопраз (с приблизителни размери 90х60х5см). Кралският патронаж над хризопраза го прави изключително популярен и търсен (да се разбира и като скъп) скъпоценен камък през съответната епоха не само в Прусия, но и в други кралски дворове в Европа.  

Интересът към хризопраза намалява в средата и края на  XIX в. заедно с изчерпването на известните находища в Силезия, за да бъде възроден отново към днешна дата поради наличието на сравнително постоянни количества на бижутерския пазар, добивани от мините в Австралия и САЩ.

В днешни времена хризопразът се радва на голяма популярност в далечния Изток и централна Азия, като понастоящем цените на висококачествения австралийски хризопраз са в пъти по-високи отколкото преди 20-25 години, тъй като дилъри от Китай закупуват редовно големи количества от него. Причината за това са наситенозеленият цвят и полупрозрачността на австралийския хризопраз, наподобяващи много съответните качества на имперския жадеит.

На горната фотография отляво са показани заедно халцедон и неговата естествено-зелена разновидност хризопраз. На фотографията в дясно са показани изумруд и хризопраз, тъй като понякога цветовете им са оприличавани един на друг. Редно е да се отбележи, че оцветяването и на двата скъпоценни камъка може да варира според находищата и качеството, т.е. показаното следва да се приема единствено като пример, а не като общо правило. За по-голямо цветово "объркване", в средата е поместена снимка с хризопрази в различни нюанси на зеленото.

Подобно на всички камъни от халцедоновата група, хризопразът е относително твърд, сравнително устойчив на удар и подходящ за всякакви бижута, включително пръстени. Може да се почиства с ултразвук, но не трябва да се нагрява или да се оставя дълго време на пряка слънчева светлина. Някои източници препоръчват периодично почистване с влажна кърпа, тъй като се смята, че дехидрирането може да доведе до промяна на цвета му.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ				Към всички бижута с хризопраз от онлайн магазина на Ивенчев & Рая - Уникатна бижутерия
Знак oт зодиака:	Рак
	Овен, Скорпион	второстепенен
Месец от годината	Май	според други автори - Ноември
Планета:	Луна	според някой автори
Годишнина:		не се свързва с определена годишнина

По всяка вероятност най-старата известна легенда свързана с хризопраза е тази, описана от известния средновековен духовник, теолог и философ - Албертус Магнус (1193/1206-1280). Според легендата, Александър Македонски носел хризопраз на своя пояс/колан постоянно и това  му помагало през 11-те години на непрекъснати победи по пътя му на завладяване на Изтока. Веднъж обаче, докато се разхождал по брега на една река, излязла змия, отхапала хризопраза и го пуснала във водата. След тази случка Александър нямал повече успехи на бойното поле. Вероятно по повод на тази легенда, хризопразът е възприеман като и съответно наричан "камък на победата".

Стотина години по-рано от Албертус Магнус монахинята Хилдегард фон Бинген (1098-1179), известна още като "Сибилата от Рейн", пише своите медицински трактати (Physica и Causae et Curae) за лечение с билки, животински, растителни и други естествени продукти, в частност - минерали и скъпоценни камъни. Сред тях тя споменава хризопраза като средство за изгонване на дявола, вселил се в някое човешко тяло. Също така Хилдегард препоръчва хризопраза за лекуване на подагра и за успокояване при силен гняв.

В началото на XVIII, когато смъртното наказание чрез обесване е често срещано в Западна Европа, съществува едно интересно и противоречиво вярване, че късче хризопраз поставено в устата може да направи крадеца невидим и по този начин да му помогне да избегне наказанието. Оставяме на Вас да прецените сами ...

В днешни времена хризопразът се приема като нежен, успокояващ и приятелски скъпоценен камък. Вярва се, че предлага духовна защита, предпазва от депресии, усилва грацията и равновесието на личността. Смята се, че повишава плодовитостта. Също така някои го приемат като камък на обновлението, богатството и успеха - камък на банкерите и търговците.