Скъпоценните камъни често са класифицирани според твърдостта им съгласно Скалата на Моос. Скалата е създадена от Фридрих Моос през 1812 г. В нея 10 еталонни минерала са подредени според способността на всеки да драска предходните и да бъде драскан от тези след него в скалата.
По-твърдите минерали са по-устойчиви срещу надраскване, с по-трайна полировка и съответно по-подходящи за използване в бижутерията. Камъните с твърдост (по Моос) 1-2 са считани за меки, тези с твърдост от 3 до 5 – средно твърди, а тези с твърдост над 6 – за твърди.
Лъскавината и полировката на скъпоценните камъни с твърдост по Моос под 7 могат да бъдат повредени от обикновения прах във въздуха, тъй като той съдържа микроскопични частици кварц (твърдост по Моос – 7). Поради надраскване от кварца в праха, скъпоценните камъни загубват своя блясък и повърхността им става матова с течение на времето. Такива камъни трябва да бъдат носени и съхранявани с внимание.
По-долу е поместена Скалата на твърдост на Моос с референтните минерали
Твърдост по Моос (относителна)
Референтен минерал
Изглежда така
Проста проба за твърдост срещу надраскване
Съпротивление на срязване (абсолютна скала) *Schumann
Популярни скъпоценни камъни и бижутерски материали
Твърдостта на много от скъпоценните камъни се намира в определен диапазон около основната стойност от таблицата, от ½ до 3 единици по скалата на Моос (напр. кианит 4-7, дюмортиерит 7-8 ½) и варира по различните направления на кристалната решетка (поради тази причина диамантът може да се полира с друг диамант/диамантен прах).
Познати субстанции
Примерна средна твърдост на човешкия нокът - 2 ½ Примерна средна твърдост на стъклото - 5 ½ Примерна средна твърдост на стоманата - 6 ½
Популярни бижутерски материали
Примерна твърдост на перлите/седефа - 2 ½ - 4 ½ Примерна твърдост на корала - 3 - 4 Примерна твърдост на златото - 2 ½ - 3 Примерна твърдост на среброто - 2 ½ - 3 Примерна твърдост на кехлибара - 2 ½ - 3
Общо правило е, че по-твърдите камъни се полират по-добре, но за сметка на това обикновено са по-крехки.
Твърдостта на скъпоценните камъни е важна тяхна характеристика, но много рядко се използва в тестове за идентифициране, тъй като тестовете за определяне на твърдостта чрез надраскване могат да повредят съответния камък. Съществуват много други методи и комбинации от тях за идентифициране на различните скъпоценни камъни, без за това да се използва проверка на тяхната твърдост чрез надраскване.