| КЕХЛИБАР - ВИЗИТКА |
Името кехлибар произхожда от персийското (през арабски) "кахруба" - привличащ сламата. Понякога в българския език се използва и янтар, от руското му наименование "янтарь".
Кехлибарът представлява вкаменена смола от праисторически иглолистни дървета.
Образците от следващите снимки са наши, закупени в Украйна, и илюстрират в по-близък план различните характеристики на кехлибара - цвят, прозрачност и включвания.
Възрастта на кехлибара е между 30 до 60 милиона години. Съществуват и "по-млади" изкопаеми смоли, наричани копал, които не са напълно вкаменени.
В процеса на изтичане от дърветата, смолите са "улавяли" малки насекоми, листенца от растения и даже малки животни, които в последствие са останали като включвания във вкаменената маса на кехлибара.
Кехлибарът е чувствителен към киселини, основи, бензин и друго разтворители. Омеква при температура около 1500С, а над 3000С се разтапя.Кехлибарът е използван като материал за украшения още от праисторически времена.Основните находища на кехлибар се намират под водата на Балтийско море, като често след буря на брега могат да се открият парчета кехлибар, изхвърлени от вълните.Намирани са единични парчета кехлибар с тегло над 10 кг.
Едва около 15% от добивания кехлибар е подходящ за ювелирни цели. Останалата част се използва за получаване на пресован кехлибар или за технически цели.
Добиваният в Доминиканската република кехлибар е изключително интересен с това, че e почти винаги прозрачен и в цветова гама доста по-широка от Балтийския, включително в зелени и червени нюанси. Там се среща и изключително цененият син кехлибар, който на изкуствена светлина изглежда както обикновения кехлибар, но на слънчева светлина флуоресцира в синьо.
Кехлибарът е лош проводник на топлина и съответно топъл на допир.
При натриване с парче плат, кехлибарът се наелектризира и привлича прах и малки частици. (Спомнете си опитите по физика от ученическите години).
Терминът електричество е въведен за първи път в науката от Уйлям Гилбърт в края на 16-ти век по гръцкото име на кехлибара - електрон, с който е правил своите опити.
Най-известното "творение" от кехлибар е т.н. "Кехлибарена стая", подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм в началото на 18-ти век на руския цар Петър Велики. Представлява облицовка от кехлибарени пана със злато и огледала на зала в резиденцията на руските царе в Царское село до Санкт Петербург. Общото тегло на кехлибара е над 6 тона. Наричана е "Осмото чудо на света". По време на Втората световна война (1942 г.) е демонтирана от немската армия и пренесена в Кьонигсберг (Калининград), след което изчезва и до днешна дата нейната съдба е неизвестна. Съществуват версии, че е унищожена в бомбардировките, че е скрита в таен бункер, че е отнесена на запад от армията и т.н. През 1979 г. започва нейното възсъздаване в Екатерининския дворец по черно-бели архивни снимки. Завършена е през 2003 г.
Поради преобладаващо жълтия си цвят, кехлибарът е свързван със Слънцето от дълбока древност. Римският поет Овидий преразказва в своето произведение "Метаморфози" легендата за смъртта на Фаетон и пише, че сълзите на майка му засъхнали в късчета кехлибар.Смятало се, че амулетите с кехлибар притежават невероятни защитни сили. Самото докосване до кехлибара пречиствало тялото. Поради тази причина много често броениците се изработват от кехлибар.Има поверие, че колие от необработен кехлибар, носено на гола шия помага за възстановяване на ендокринната система и в частност помага при проблеми с щитовидната жлеза.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
