От различните видове животински кости, най-често в качеството на бижутерски материал е използвана слоновата кост. Напоследък слоновете не си я дават и затова се ползват други видове кости.
Всички показани по-горе произведения на приложното изкуство (с изключение на фигурата най-горе вляво) са от слонова кост, боядисана или с естествен цвят, изработени са през 19 век в Китай и са изложени в Музея на азиатското изкуство в Сан Франциско. Снимката най-горе вляво е на съвременна резба изложена за продан в магазин, и най-вероятно е от биволска кост.
По-долу са поместени снимки на две декоративни ветрила от слонова кост с инкрустации от скъпоценни камъни. И те са изработени през 19 век в Китай и както вече правилно предположихте са изложени също в Музея на азиатското изкуство в Сан Франциско.
Слоновата "кост" е на практика част от зъбите или бивните на слона.
Регистрирани са слонски бивни с дължина над 3 м. Най-тежкият познат бивник на азиатски слон е 39 кг, докато в Британския музей по естествена история се пазят двойка бивни на африкански слон с общо тегло от 209 кг.
Химическата структура на зъбите и бивните на млекопитаещите е една и съща, независимо от конкретния биологичен вид. В английския език съществува един единствен термин - "ivory", който обобщава материала изграждащ зъбите и бивните на слона, хипопотама, моржа, нарвала и мамута (изкопаем бозайник измрял през последната ледникова епоха), и който материал е подходящ по качество и размери за изработка на различни предмети на лукса, за украса или за по-ежедневна употреба.
Нарвалът е морски бозайник, вид средноголям зъбат кит, при мъжките екземпляри на който лявостоящия резец на горната челюст се развива под формата на бивник с лявоориентирана спираловидна структура. На дължина може да достигне над 3 м, а на тегло - над 10 кг.
Традиционно материалът от бивните на слоновете и от зъбите на други животни е използван от древността до наши дни за изработване на предмети за бита, на накити и украшения, както и на предмети на лукса. Показаните по-долу предмети са от колекцията на Музея за приложни изкуства и занаяти в Загреб, Хърватска.
В по-ново време слоновата кост е използвана традиционно и за изработка на топки за билярд и за клавиши на пиана. Едни от първите пластмаси, напр. целулоида, са разработени през 19 век в процеса на търсене на заместител на слоновата кост при изработването на топки за билярд.